

23-и Международен научен конгрес на БЗС
Лигавични заболявания – терапевтични подходи и оценка на риска
Лигавицата на устната кухина е подложена на различни въздействия – механични, физични, химични, термични, остри и хронични травми и др. Всички те могат да доведат до болести с различна клинична характеристика. В зависимост от характера на етиологичните фактори те се разделят на първични (въздействие на травми, термични въздействия, вредни навици и др.) или вторични (резултат на системни заболявания, прием на различни медикаменти, алергии, токсикози и пр.).
Ето защо, диагностицирането и лечението на афтозните лезии представлява предизвикателство за всеки дентален лекар.
В редица от случаите клиничната картина на увредите e съпроводенa с прояви на възпаление и неговите класически клинични симптоми. Всичко това може да доведе до затруднение при хранене, преглъщане, говор, загуба на вкус и пр.
В редица случаи диференциалната диагноза при лигавичните заболявания на устната лигавица е трудна. При персистиращи афти, при анамнестични данни за хронична употреба на цигари, алкохол и други вредности, следва да се мисли и за развитието на различни неоплазми.
Локалната терапия включва редица хигиенни, лечебни и профилактични мероприятия. Такива са употреба на локални средства за защита, овладяване на болката и дискомфорта, създаване на условия за оздравяване и пр.
Адекватните лечебни и профилактични подходи следва да доведат до по-бърз оздравителен процес, а от там и до по-добро качество на живот.
Поставянето на точна и вярна диагноза, както и създаването на адекватен лечебен план, следва да са основани на доказателства. Всичко казано до тук е врата към успеха от лечението.
Голяма част от изброените предизвикателства, стоящи пред денталните медици, са свързани и с овладяване и управление на редица рискове.
В лекцията са разгледани рисковете свързани с грешки при поставянето на вярна и точна диагноза. Представени са и различни лечебни подходи и допускането на определени грешки, които могат да поставят в риск пациента. Управлението на риска в тези случаи цели профилактика на евентуалните усложнения.

Проф. Росен Коларов
Д-р Росен Коларов е роден на 10.06.1959 г. в София. През 1984 г. завършва стоматология в Стоматологичен факултет, София. През 1984 г. и 1985 г. работи в с. Дибич, обл. Шумен, като участъков стоматолог. От 1985 г. е избран за асистент в Катедрата по Хирургична стоматология на Стоматологичен факултет – София. Последователно преминава през старши и главен асистент.
През 2007 г. е избран за доцент по Хирургична стоматология, а през 2014 г. е избран за доцент по Лицево-челюстна хирургия в МУ – гр. Варна.
През 2018 г. е избран за професор в МУ – гр. Варна и в НСА „Васил Левски“ – гр. София.
През 2023 г. е избран за Академик на БАНИ – Българска академия за науки и изкуства.
Има четири признати специалности: по Хирургична стоматология, Лицево-челюстна хирургия, Обща стоматология и Социално медицина и здравен мениджмънт.
От 2001 г. до 2015 г. е Управител на “Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия ” ЕООД – София.
В периода от 2008 г. до 2017 г. е бил национален консултант по Лицево-челюстна хирургия.
От 2022 г. до 2023 г. е бил Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
В момента преподава в МУ гр. Варна и в НСА „Васил Левски“ гр. София.
Автор и съавтор е в над 120 научни публикации, учебни помагала и ръководства. Цитиран е над 600 пъти.
До 2019 г. е бил Председател на Управителния съвет на SOS – Детски селища в България.
Занимава се активно с фотография и има участия в над 90 национални и международни изложби. Носител е на над 30 награди, между които в Япония, САЩ, Македония, Сърбия и други.
Има десетки публикации в нашия и международен печат. Негови снимки са собственост на Музея за пресфотография в Осло и на Музея за изобразителни изкуства имени „Пушкина“ в Москва.
Автор е на над петнадесет самостоятелни изложби, показвани в България, Австрия, Франция и Полша.
Носител е на статуетката на Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ за принос към Българската фотография.
oбратно към 23-и Международен научен конгрес на БЗС