Нови протоколи за повлияване на медикаментозно предизвиканата челюстна остеонекроза

Медикаментозно предизвиканата челюстна остеонекроза (МПЧО) е тежко усложнение, което се проявява с много различни клинични признаци и симптоми, включително костно оголване, фистула, възпаление с или без нагнояване, язви, некроза на меки и твърди тъкани и оток. В повечето случаи МПЧО се проявява като оголен костен участък в лицево-челюстната област, въпреки че се среща и неманифестирана МПЧО. 

МПЧО е свързана с усложнения след прием на лекарства и главно на такива с антирезорбтивни и антиангиогенни свойства.

След като бяха докладвани първите случаи на МПЧО, е постигнат значителен напредък в проследяването на патофизиологията на болестта и макар да има няколко съставени хипотези тя все още не е напълно изяснена. Основният параметър, който трябва да се вземе предвид при развитието на МПЧО, е терапевтична индикация за лечение (напр. злокачествено заболяване или остеопороза/остеопения).

Етиологията на МПЧО е многофакторна в резултат на асоциирането на метаболитни, локални и генетични фактори. Най-често съобщаваният рисков фактор от дентален произход е зъбна екстракция, последвано от развитие на пародонтално заболяване, докато най-честите медицински рискови фактори са химиотерапията и приемът на кортикостероиди.

Предложени са насоки за поставяне на диагноза и лечение, но няма глобален консенсус и един обединяващ документ, който да бъде използван за справка от клиницистите.

Основните цели на лечението при пациенти с МПЧО са контрол на болката и инфекцията и минимизиране на прогресията на остеонекрозата. Ще бъдат обсъдени стратегии за лечение на пациенти в риск от или страдащи от МПЧО.

Лекцията има за цел да предостави актуална информация относно дефиницията, постановката, патофизиология, рискови фактори и стратегии за лечение, на медикаментозно предизвиканата челюстна остеонекроза.