Калцифицирани канали: традиционен VS дигитален подход

Рисковете при обработката на силно облитерирали канали се състоят от създаването на via falsa до перфорации, а също така и от прекомерна обработка, водеща до отслабване на зъбните структури и последващи фрактури.

В последно време са разработени водачи за ендодонтски достъп в по-апикална локация без употребата на микроскоп. Тази техника позволява справянето с такива казуси и за зъболекари, които не са особено експерти в ендодонтията. Водачите могат да бъдат статични и динамични. В тази презентация ще бъдат представени само статичните водачи: водачите се изработват чрез наслагването на CBCT с интраорален дигитален отпечатък и последваща изработка на водача с CAD/CAM техника в лаборатория.

В резултат чрез стабилното фиксиране на водача и употребата на подходящи фрези се достига до апикалната част на канала, която още не е облитерирала.

Ще бъдат представени предимствата и недостатъците при прилагането на тези методи, като ще се наблегне най-много основните ограничения, свързани с фазата на проектиране на водачите

Д-р Роберто Форнара

Завършил през 1995 г. Дентална медицина и зъбно протезиране в университета в Павиа, Италия. Координатор, заедно с Проф.Массимо Галлиани и др. автори на Атлас по ендодонтска анатомия, публикуван през 2011 г. Автор на „Наръчник по ендодонтия“, съавтор на „Релечения“ и много научни публикации.
Активен член на SIE от 2003 и настоящ Президент на асоциацията
От 2014 до 2017 е преподавател второ ниво по Дигитална дентална медицина в Университета Инсубрия във Варезе, Италия.
На свободна практика в Маркалло, Милано , Италия.