Поведение и превенция при усложнения в денталната медицина. Медико-легални въпроси. Процедури за намаляване на риска.

Денталната медицина през последните десетилетия претърпя значителен напредък в технологично и материално-техническо отношение. Едновременно с развитието на денталното материалознание се въведоха много нови инвазивни и неинвазивни процедури. Наблюдаваният прогрес в денталната медицина се съпътства от все повече ескалиране на подчертани хедонистични нагласи в обществото. Сега ние разполагаме с процедури за почти всичко. Разполагаме с лектори, които ни убеждават, че въпросът е само да протегнем ръка. Разполагаме също с пациенти, които са готови лесно да приемат предложените процедури, но никога не трябва да забравяме мъдрата мисъл „обърне ли се каруцата, пътища триста“. И ако пациентът, до скоро позитивен, ведър и приятен човек се изправи пред нас с вкаменено лице и каже: „Ако знаех, че е така, аз нямаше да се съглася…“ – какво ще му кажем тогава! И ако класическата одонтология трябваше да разреши доста фундаментални въпроси, защото съществуваше в условия на ограничение в диагностично и материално-техническо отношения, и трябваше да реши доста базисни въпроси, най-вече свързани с медицинските аспекти на одонтологията (болка, възпаление, спешност), то съвременната дентална медицина е модерна, микроинвазивна, но също и много инвазивна, амбициозна, суетна и в известен смисъл самозабравила се. Съвременната дентална медицина в своята практика предпоставя все повече рискове за усложнения и нежелани последствия. При неадекватно управление на практиката съществува повишен риск за оплакване или завеждане на съдебен иск за небрежност и др. Всеки дентален лекар може да намали риска от оплаквания, искове, разследвания на регулаторни органи чрез някои директни стратегии за управление на риска. Най-важните са достатъчна и безопасна професионална подготовка, ефективни комуникационни умения, особено по време на процеса на информирано съгласие, правилно разбиране на информираното съгласие и неговата функция. Един от най-важните въпроси за намаляване на риска касае честния размисъл на всеки един практикуващ дентален лекар, отнасящ се до собствената си компетентност за извършване на процедури, нивото на практически умения, оборудване, възможността за справяне при възникване на усложнение, както и възможността за подкрепа при възникване на нежелано събитие.