Антибиотици в ендодонтията

Широката употреба на антибиотици е възможно да причини антибиотична резистентност към бактериалните щамове. Това също е важно по отношение на оралната микробиота и използването на антибиотици за справяне с орални и зъбни инфекции. Целта на тази лекция е да се направи преглед на настоящата литература за индикациите и противопоказанията за употреба на антибиотици и да се дадат някои препоръки за предотвратяване на прекомерната употреба на антибиотици. Ендодонтските инфекции, водещи до пулпит, апикален периодонтит или апикален апсцес, са полимикробни, включващи комбинация от грам-положителни, грам-отрицателни, факултативни анаероби и строги анаеробни бактерии. Повечето ендодонтски инфекции са ограничени в зъба и могат да бъдат успешно управлявани, чрез лечение на кореновите канали. Антибиотиците са ненужни при необратими пулпити, некротична пулпа и локализирани остри апикални абсцеси. Въпреки това, когато има системно заболяване и бързо и дифузно разпространение на инфекцията, антибиотиците могат да се използват като допълнение на лечението на кореновите канали. Използването на локални антибиотици по време на лечение на коренови канали не е подкрепено от доказателствата. Предотвратяването на бактериално замърсяване при травматични наранявания, особено при авулзия, влияе върху прогнозата за засегнатите зъби. Настоящите насоки препоръчват системна антибиотична терапия на пациенти с авулсия на постоянен зъб, който ще се реплантира. При други травматични наранявания, като фрактури или луксация, не е необходимо прилагане на антибиотик. При здрави индивиди всяка бактериемия, генерирана от ендодонтско лечение, бързо се отстранява и не причинява усложнения, но антибиотиците трябва да се предписват на пациенти със системни заболявания с компрометиран имунитет или пациенти с инфекциозен ендокардит, протези на сърдечни клапи или скорошна смяна на протеза на ставите.