Афтозен стоматит - диференциална диагноза и подходи за лечение

В устната кухина може да се открият голям брой сапрофитни и патогенни микроорганизми. Значителна част от тях представляват опасност за развитието на локални инфекции, които понякога могат да прераснат в системни. Поради отворения инвазивен характер на процедурите, използвани в рутинната дентална практика, рискът от заразяване е повишен. Важно е да се знае, че опасността е разнопосочна – както за пациента, така и за лекуващия го специалист, за персонала, за следващите пациенти.



Основен начин на заразяване в денталната практика е прекият контакт със слюнка или кръв; инфекцията може да се пренесе и по въздушно-капков механизъм чрез издишания въздух. От значение са количеството и вирулентността на микроорганизма, както и състоянието на имунната система на пациента и денталния медик.



Оралните лезии (ерозии и язви) са често срещани в областта на орофарингеалната мукоза. Въпреки че ерозията представлява увреждане само на лигавицата, а язвата засяга и lamina propria (язвите обикновено са болезнени, покрити с белезникава псевдомембрана, заобиколена от възпалително хало), често между двете лезии не се прави разлика. Причина за поява на лезии в устата може да бъдат различни физични, химични или инфекциозни дразнители, но също да са резултат на имунен или хранителен дефицит, системно заболяване, алергично състояние.



Афтозните лезии възникват вследствие или при еволюцията на везикуло-булозните лезии в устната кухина. Състоят се от разнообразна група заболявания, включващи болестта ръка-крак-уста, херпангина, първичен херпетичен стоматит, рецидивиращ херпетичен стоматит, Ебщайн-Бар вирусна инфекция, цитомегаловирусна инфекция и др.



Ще обърнем внимание на проявите в устната кухина при тези заболявания, на общите симптоми, оплакванията на пациентите, диференциална диагноза и възможните терапевтични схеми.

Проф. д-р Владимир Емануилов Панов, д.м.н.

Завършил през 2001 година Дентална медицина в Медицински университет-София. От 2009 г. е асистент в Катедра по Консервативно зъболечение и Детска дентална медицина в Медицински университет-Варна. От 2013 до 2021 година е ръководител на катедра по „Консервативно зъболечение и орална патология“, а от 2014 до 2016 година е pъководител и на катедра „Детска дентална медицина", ФДМ, МУ-Варна. Защитава дисертационен труд за придобиване на научна степен „Доктор на медицинските науки" през 2016 година. От 2017 г. е професор. Води лекционен курс на студенти по Дентална медицина – българо- и англоезично обучение по дисциплините: Орална патология, Консервативно зъболечение. Научен ръководител и консултант на единадесет защитили докторанта, като трима са придобили академичната длъжност "Доцент". Има специалност по „Дентална клинична алергология“ и „Оперативно зъболечение и ендодонтия“. Носител на почетен знак „Signum Laudis Pro Scienmeritis". Автор е на над 120 публикации, участва в съставянето на 9 учебника, 3 монографии, 2 помагала. Импакт фактор от публикации и участия над 36, цитирания – над 500, финансирани научни проекти – 6. Съучредител на Българска асоциация по орална медицина и главен редактор на Medinform-Journal of Medical and Dental Practice.