Втория живот на зъбите и резидуалните корени

Ендодонтското лечение спомага за запазването на естествените зъби, но понякога това е много трудно, дори невъзможно. Същевременно компрометирани зъби пародонтални и/или ендодонтски проблеми могат да продължат да останат в устата доста по-дълго от средно статистически имплант (Carnevale et al. 1998; Hardt et al. 2002; Lang and Zitzmann 2012; Salvi et al. 2014; Klinge et al. 2015). Живота на зъб след 50 години се движи между 99.5% за зъби без гингивални възпаления, 94% за зъби с периодични възпаления и достига до 64% при зъби с постоянно възпаление (Schaetzle et al 2004). Ендодонтски третираните зъби показват нормално периапикално състояние в 95.5 % от случаите след 20-27 години проследяване (Fristad et al 2004). Оралното здраве може да се отрази сериозно върху самочувствието и физическият вид. Killingsworth (2007) доказва позитивна връзка между броя налични зъби в различните възрасти и доходите. Хора с изгубени зъби често имат проблем в намирането на работа (Shipler 2004, Eckholm 2006). Ниския брой зъби увеличава риска за появяване на деменция (Sparsk Stein et al. 2007).  Дори и компрометирани зъби могат да имат втори живот. Автотрансплантацията на разместени зъби може да разреши лесно много клинични проблеми; перфектната ендодонтска терапия на безнадеждни зъби може да предизвика регенерация на апикалната кост за достигане на по-висока първична имплантна стабилност (Abou Rass 2010). В последно време се предлагат различни техники с общо название „Partial Extraction Therapies” („Терапия чрез частична екстракция“). При тях се използва самия зъб за запазване на алвеоларния гребен при имплантно лечение (Gluckman 2016). В лекцията ще се представят различни техники използвани за да се дае шанс за „втори живот“ дори на безнадеждни зъби.