Бисфосфонат-асоциирана остеонекроза на челюстните кости (БАОНЧ)-етиология, рискови фактори, клинична картина, превенция и лечение

Бисфосфонатите са група лекарствени средства, които се използват широко при заболявания,
свързани с костна загуба, медиирана от остеокластите, като остеопороза, мултиплен миелом,
костни метастази при злокачествени тумори, болест на Пейджет, фиброзна дисплазия.

През 2003 год. Marx за пръв път описва болезнено оголване на костта на горната и долната
челюсти при пациенти, приемащи pamidronate (Aredia; Novartis Pharmaceuticals, EastHanover,
NJ) и zoledronate (Zometa; Novartis Pharmaceuticals). От тогава се повдига въпросът за
бисфосфонат-асоциирана остеонекроза на челюстните кости (БАОНЧ) и редица автори
публикуват наблюдаваните от тях случаи.

Според Американската асоциация на оралните и лицево-челюстни хирурзи БАОНЧ се
наблюдава при пациенти, при които следните три характеристики са налични:

1. Настоящо или предишно лечение с бисфосфонати.


2. Оголена кост в лицево-челюстната област, персистираща повече от 8 седмици.


3. Липса на данни за проведено лъчелечение на челюстните кости.

През 2014 година дефиницията е разширена, като Американската асоциация на оралните и
лицево-челюстни хирурзи (AAOMS) предпочита използването на термина медикаментозносвързана остеонекроза на челюстта (МАОНЧ). Промяната е оправдана от нарастващия брой
случаи на остеонекроза засягащи максилата или мандибулата, асоциирани с други
антирезорптивни (denosumab) и антиангиогенни агенти. Дефиницията се разширява както
следва:

1. Настоящо или предишно лечение с антирезорптивни или антиангиогенни агенти.


2. Оголена кост или кост, която може да бъде сондирана през интра- или екстраорална
   фистула в лицево-челюстната област, която персистира повече от 8 седмици.


3. Липса на данни за проведено лъчелечение на челюстните кости или очевидно
   метастатично заболяване на челюстните кости.

Ще бъдат разгледани рисковите фактори за развитието на БАОНЧ, клиничните прояви на
БАОНЧ, ролята на лекаря по дентална медицина при диагностиката, профилактиката и
превенцията на заболяването.

Д-р Боряна Илиева

от 2009 до настоящия момент- асистент към катедра ОЛЧХ към ФДМ, МУ-
София

от 2008 до настоящия момент-лекар по дентална медицина в частна практика

2013г. придобиване на специалност по Орална хирургия

2002-2008 Стоматологичен факултет, Медицински университет-София

1997-2002 Национална природо-математическа гимназия ‘Акад. Л. Чакалов’ лицей към СУ ‘Свети Климент Охридски”-София, профил биология и химия

1991-1997 56 СОУ „Проф. Константин Иречек” – София