Рехабилитация на атрофирала горна челюст в имплантологията: Диагностични принципи и терапевтични стратегии

Рехабилитацията на атрофичната максила остава едно от най-взискателните предизвикателства в имплантологичната стоматология поради намаления костен обем, лошото качество на костта, пневматизацията на максиларния синус и високите естетически изисквания. Успешното лечение изисква задълбочено разбиране на анатомията, точна диагноза и протетично обусловен подход на планиране. Тази лекция има за цел да представи структуриран преглед на диагностиката и лечението на атрофичните максили, като се фокусира както върху присадени, така и върху безприсадъчни решения. Обсъждат се конвенционални подходи като повдигане на синусовото дъно, насочена костна регенерация и блокови присадки, като се подчертават техните индикации, ограничения, време за лечение и заболеваемост. Успоредно с това, безприсадъчни алтернативи, включително наклонени импланти, концепции All-on-X, зигоматични импланти и птеригоидни импланти, са представени като предвидими опции, които могат да намалят хирургическата сложност и общата продължителност на лечението. Специален акцент е поставен върху анализа с конусно-лъчева компютърна томография (CBCT), анатомичните класификации и алгоритмите за вземане на решения, които ръководят избора на най-подходящия метод на лечение за всеки клиничен сценарий. Разглеждат се и протетични съображения, протоколи за незабавно натоварване и често срещани усложнения, свързани с рехабилитации на пълна дъга. Чрез интегриране на клинични доказателства, биомеханични принципи и практически насоки, тази лекция предоставя цялостна рамка в подкрепа на клиницистите при постигане на предвидими функционални и естетически резултати при лечение на пациенти с атрофични максили.

Роберто Гонсалвеш, DDS, MSc