Преосмисляне на оклузалния кариес: Винаги ли се нуждаем от подготовка на кухините?

Въпреки че разпространението на зъбния кариес е намаляло, оклузалният кариес продължава да бъде предизвикателство. Специфичната и сложна морфология често прави оклузалните повърхности трудни за диагностициране. Запечатването на ямки и фисури се счита за ефективна стратегия за предотвратяване на оклузален кариес. Сега е прието, че правилно поставеният силант върху некавитирана емайлова кариесна лезия изолира лезията от оралния биофилм, помагайки за спиране на нейното развитие и за забавяне или избягване на възстановителния цикъл. Освен това, някои доказателства подкрепят запечатването на некавитирани дентинови лезии. Въпреки това, дентиновият кариес все още се лекува предимно с помощта на възстановителни подходи. Редица минимално инвазивни техники, т.е. селективно отстраняване на кариес до твърд/кожест или мек дентин, химикомеханичен метод и самоограничаващи се борери за отстраняване на кариес, са използвани в опит да се запази здрава и реминерализираща се тъкан, като същевременно се поддържа жизнеността на пулпата. Предложени са биоактивни възстановителни материали за възстановяване на кухините, като същевременно се поддържа вътрешното заздравяване в рамките на дентин-пулпния комплекс. Лекцията ще предостави преглед на съвременните стратегии за диагностика и лечение на оклузален кариес, с акцент върху протоколите за минимална интервенция и използването на биоактивни възстановителни материали.