XV Scientific Congress of BgDA Sofia region Sofia
Препоръки за подход от страна на общопрактикуващите дентални лекари при непробиващи максиларни канини
Непробиващите горни кучешки зъби представляват съществено клинично предизвикателство, изискващо внимателно структуриран подход от страна на общопрактикуващите дентални лекари при деца със смесено съзъбие. Водещите етапи в професионалното им поведение включват:
Ранно идентифициране: Денталните лекари следва своевременно да установяват отсъствието на пробив на канините по време на рутинни профилактични прегледи при деца между 10 и 13 г. възраст.
Компетентна диагностика:
o анамнеза за фамилна обремененост,
o оценка на наличието и вида на латералните резци,
o палпация на вестибуларна подутина от канина,
o оценка на струпването и наличието на място за канина,
o оценка на подвижността на временния кучешки зъб.
o провеждането на рентгенологични изследвания (панорамна снимка, дентална рентгенография) е необходимо за определяне позицията на непробилия зъб и за установяване на възможните причини за неговата ретенция, особено ако не се палпира вестибуларно.
Екстракция на временните канини – показания, очакван резултат.
Експертна консултация и насочване: При наличие на съмнения за ретиниран канин, общопрактикуващият дентален лекар трябва да насочи пациента към ортодонт за изготвяне на индивидуален план за лечение.
Детайлно информиране на пациента: Лекарят е длъжен да предостави подробна информация на пациента или неговите родители относно потенциалните усложнения (резорбция на съседни зъби, образуване на кисти, естетични несъвършенства) и необходимостта от своевременни лечебни действия.
Етиология на проблема, лечение, усложнения, клинични примери.
back to XV Scientific Congress of BgDA Sofia region Sofia